Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.04.2019 18:07 - Ина - за хирургията като изкуство. И за медицината като призвание!
Автор: zabunova Категория: Новини   
Прочетен: 1405 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Ина Георгиева  е студентка в Берлин. Учи в Charitй – Universitдtsmedizin Berlin (Charitй - Medical University of Berlin),  оглавяващ списъка на най-известните и висококачествени медицински университети в Германия. До най-реномираното висше учебно заведение по медицина, съвместен академичен проект на Хумболтовия университет и Свободния университет Берлин, я отвежда неизменната й мечта да стане детски хирург и (според статистиката) да се приобщи към 28-те  детски хирурзи в България! С толкова засега разполага страната ни.  Красивата брюнетка заслужава всички комплименти, които можем да „изсипем“ по неин адрес за куража да се справя с всякакви перипетии на живота в чуждата държава, с умението да ги превърне в приключение и за нетърпението  да облече   бялата престилка, да влезе в операционната зала или да мине сутрешната визитация на пациентите си с усмивка.

Преди отново да поеме от малкото градче край Янтра към Берлин, бъдещото попълнение на хирургично отделение ни допусна достатъчно близо до мислите си в навечерието на 7 април, Професионален празник на здравните работници.  Обещавам, че ще поискате да прочетете написаното докрай и ще си вземете храна за размисъл!

PS, б.а.„Шаритѐ (от френски: Charitй ) „любов към ближния, милосърдие“ 

Представи се!

- Здравейте! Казвам се Ина Георгиева Иванова  от град  Бяла. Родена съм през студения месец ноември 1998 година, който може би е отчасти виновник  и за непокорния ми характер. Ученическите ми години започват в НУ “П. Р. Славейков” в град Бяла, учила съм до 7-ми клас в СОУ”П. Волов”, а след това реших да положа приемните изпити в Американски колеж “Аркус”  с надеждата да съм една от малко приетите колежани. Първата стъпка от житейския ми път беше завършването на колежа с отличие. Възможността мечтите ми да станат реалност и удоволствието от радостта в очите на родителите ми ме стимулираха през цялото 5-годишно обучение. Там се научих  на дисциплина, добих знанията, усвоих перфекционизма, в основата на които легна куражът ми да кандидатствам в една най-икономически развита  европейска държава - Германия. Родителите ми са обикновени хора, занимаващи се със собствен бизнес - отглеждане на пчелни семейства и производство на пчелен мед. Това са хора, които винаги са били перфекционисти във всяко едно тяхно начинание. Изключително много съм им благодарна за моралната и финансова подкрепа, която дават, за да образоват мен и брат ми. В семейството ми няма лекари, а любовта към медицината я почувствах още когато бях малка.

Обучението в Американския колеж и владеенето на немски език ли бяха първите стъпки към мечтата ти?

- Американският колеж беше първата стъпка в сблъскването ми с трудния немски език. Започнах да го уча като допълнителен чужд език, тъй като в колежа бях в природоматематическа паралелка с преподаване главно на английски. В 10-ти клас вече знаех, че искам да уча в столицата на Германия - Берлин. Вярно, на тази възраст е все още рано да се определи университет, град и останалите фактори за по-нататъшното професионално развитие, но аз бях убедена в своя избор и започнах засилена подготовка по езика при един чудесен човек и специалист Проф. Нели Пейчева. Това е човекът, който повярва в мен и ме окуражаваше през цялото време, въпреки трудностите с кандидатстването и езиковите особености  на немския. За мен обаче чуждите езици винаги са били една идея по-трудоемки, затова реших да изкарам една година подготовка и да доусъвършенствам знанията си, тъй като следването на медицина в чужда страна изисква доста добри познания и високо ниво по езика.

Бях приета в 8 от общо 8 университета за езиковия курс и избрах този в провинцията Саарланд, понеже разбрах, че там българското общество е доста голямо, а за млад човек, заминаващ сам в непозната страна, си е фактор. Градчето, в което бях година, е много китно, типично немско. Вярвам, че в живота нищо не е случайно и затова съм благодарна, че обстоятелствата там ме направиха по-зряла, уравновесена и готова да вземам важни решения сама.

Отчасти не само държавата има принос за това, а също така и хората, с които се запознах там и създадох много силна връзка. Те са изцяло зад гърба ми и ме подкрепят в това да сбъдна мечтата си, а имено да стана детски хирург. В днешно време професията хирург е определяна често към типична за мъжкото съсловие, но аз смятам, че в 21-ви век не бива да има полово професионално разделение, защото единственият фактор, определящ успеваемостта и качеството на свършената работа, е хъса и волята да пробиваш в световен мащаб и да перфекционираш натрупания опит.

Хирургията е страст за мен, както и педиатрията, и тъй като специалистите в детската хирургия са в дефицит, съм се заела със задачата да помогна на малките юнаци, нуждаещи се от лекарска грижа. 

Защо избра медицината – професия, която изисква да й се посветиш, както пишеш в профила си във Фейсбук.

- Клиширано е да кажа, че съм избрала медицината само защото искам да помагам на хората. За мен медицината никога не е била опция, а единствено причина. Причина да се боря докрай, да преодолявам всякакви перипетии на живота в чуждата държава, за да видя крайния резултат, а именно да съм облечена в бялата престилка и да минавам сутрешната визитация на пациентите си с усмивка. Медицината е специалност, която не търпи двоумения, тя изисква строга дисциплина, постоянство, непоколебимост и много желание. Един медик трябва да чувства болницата като свой дом, а пациентите като свои близки. Тайната да преуспееш в тази професия е да правиш всичко от сърце, защото утрешния ден, когато пациентът лежи на операционната маса, всичко онова силно на думи ще трябва да се приложи в действие, а степента на положените усилия  за спасяването на човешкия живот ще зависят само и единствено от жарта и силния плам в идеята от осъществяването на тази кауза - да видиш жизнеността и възвърналия се устрем за живот на пациента.

- Някой повлия ли ти  в избора на тази специалност и Германия?

- Не, не съм се вдъхновила от никого, усещала съм я винаги като призвание, на което съм готова да се отдам изцяло. Първите ми срещи с енциклопедиите за човешкото тяло като малка засилиха още повече интереса ми към тази професия. Винаги съм знаела, че това е нещото, което искам да работя, но дори глагола “работя” не е уместен тук, защото когато правиш нещо, което те ощастливява истински, правилната думичка е “удовлетворявам”,а в случая аз удовлетворявам жаждата първо да натрупам нужния опит и, второ, да вложа тази енергия и амбиция в нещо, което ще зарадва не само мен, но и обществото. Избрах Германия, защото медицината е една от най-развитите сфери там. Иновациите и техниките, които те използват, са донякъде все още непознати за българската медицина. Обучението в европейската страна се поема от държавата, но стандарта на живот в столицата е много висок и изисква доста финансова подкрепа.

- В кой курс си сега, как стигна до немския университет, имаш ли затруднения и от какво естество са те?

- В момента съм първи курс в Charitй – Universitдtsmedizin Berlin. Медицинският университет Шарите-една от най-големите и най-старите университетски болници в Европа с около 3000 болнични легла. Университетът е и до днес ключов старт на много личности, носещи Нобелови награди. Годишно болницата приема 1 000 000 пациенти амбулаторно. Една от многото иновации, с които Шарите е известна не само в Европа, е използването на роботизираната хирургическа система „da Vinci”, предназначена за минимална инвазивна хирургия на гръдния кош, коремната кухина и таза. Изключително съм благодарна, че получих шанса да следвам точно в този университет, тъй като бройките са твърде ограничени, а възможността да се влезе без медицинския изпит, включващ физика, химия, биология и математика, е минимален. Въпреки това аз успях да получа място там без изпита, благодарение на високата ми диплома. Разбира се трудности срещам, защото германците са затворено общество, трудно се доверяват на чужденци и пробиването в тяхната система изисква много усилия и постоянство.

- Идентични ли са нашите медицински училища с тези в    континентална Европа?

- Не мога да кажа, че българските медицински университети са с лошо качество, напротив тук също мога да получа солидна основа знания и умения, но базата за обучение и възможностите за модернизиране навън са повече. В момента реших първата си практика да направя тук, за да разбера наистина какво е нивото на българските болници. По този начин получавам ясна представа и ще мога да дам адекватен отговор относно плюсовете и минусите на българското здравеопазване.

Методът на обучение в Берлин се различава не само от този в българските медицински институти, а и в останалите немски университети - обучението не е структурирано в отделни предмети като биохимия, хистология, анатомия и други, а в така наречените модули. Всеки семестър има 4 модула,които представляват смесица между всички тези предмети. За да онагледя по-лесно, ще дам за пример модулът “Нервна система”, който представя биохимичен строеж, физиология и патология на нервната система. По този начин се постига по-добра организация и структурираност на изучавания орган или система.

- Имаш ли приятели сред състудентите си и кои са те – Смело момиче ли си и има ли опасност да припаднеш или да ти стане лошо при даден пострадал пациент?

- Честно казано, нямам много свободно време за развлечения и хобита, но се разбирам с колегите си чудесно. Смея да твърдя, че съм смело момиче, готова съм на всякакви случаи. Този месец присъствах и асистирах лично на не малко операции не само на възрастни хора, но и на деца и се убедих твърдо, че съм бъдещо попълнение на хирургично отделение. Видях много фрапиращи случаи и пострадали пациенти, в тези моменти най-добрата опора е хладнокръвието и трезвото бързо мислене.

- Говорим за реформи в здравната система  у нас - какво трябва да се реформира?

- На българските болници им липсват специалисти, млади кадри, които да лекуват нуждаещия се българин. Определено здравеопазването тук се нуждае от по-голямо финансиране и подобряване на болничните съоръжения. Не мога да кажа повече, тъй като нямам пряк допир със случващото се в България вече.

- Къде би искала да работиш, като се дипломираш?

- Бих искала да работя в Швейцария след дипломирането ми, поради високотехнологизираните болнични заведения, а и също заради географските особености на държавата. Една от целите ми е да работя в две държави едновременно, което е трудно, но не смятам непосилно, защото като българка, бих искала да помагам на милата ми родина.Тук хората имат също много голяма нужда от съвестни лекарски лица.

- Посветеността на работата, дежурствата и смените в лечебните заведения  не отнемат ли от личната свобода на лекаря?

- От една страна медицината отнема пълноценността на личния живот, но от друга винаги трябва да се намира златната среда. Разпускането с приятели и качествената почивка са важни потребности на един медик, защото напрежението и тежестта на отговорността, които се стоварват върху психиката му, не са за подценяване. Определено се свиква с дежурствата, защото както един колега и голям професионалист ми е казвал  ”По време на дежурствата идват най-интересните медицински случаи”, а какво по-мотивиращо от това. Въпросът за семейството и съвместимостта му с кариерата са ми все още далечни,тъй като ме чака 12-годишно обучение.

- Наскоро бе Денят на здравните работници у нас.

- Трябва всички колеги да се чувстват горди, че работят за едно общо благо – Пациентът! Да са здрави, успешни и всеотдайни на призванието медицина. А на гражданите - да обръщат повече внимание на здравето си и ако имат някакво притеснение или проблем, да не се чудят и своевременно да потърсят квалифицирана лекарска помощ.

Интервюто взе Йорданка ЗАБУНОВА

СНИМКИ Личен архив




Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: zabunova
Категория: Новини
Прочетен: 696317
Постинги: 301
Коментари: 292
Гласове: 1441
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031