Светлин Наков е съосновател на стартиращия скоро в София Софтуерен университет. Завършил е ФМИ на Софийския университет, като има над 20 години опит в технологичната индустрия като софтуерен инженер, мениджър, предприемач. От 2009 г. до 2013 г. е в основата на създаването и развитието на софтуерната академия на българската компания "Телерик". През есента на миналата година напуска академията, за да се посвети на мечтата си да създаде софтуерен университет у нас. Разговаряме с Наков за необходимостта от такъв проект, състоянието на образователната система у нас и бъдещето на технологичния бранш.

Как стигнахте до идеята за софуерния университет?

- Стартираме първия по рода си софтуерен университет, който ще произвежда качествени и добре подготвени софтуерни инженери с практически умения. Такива, каквито се търсят в сайтовете за работа. Смея да кажа, че вече имам опит, защото преди ръководех софтуерната академия на "Телерик".

Tам разработихме методика за масирани обучения на софтуерни инженери с много практика и много екипна работа. Горд съм, че успяхме с четирима души да обучим присъствено една група от около 1000 човека, от които след една година оцеляха около 180, които започнаха работа.

Сега пренасяме целия този опит на едно по-високо ниво, като добавяме вече и диплома за висше образование. Това дава възможност хората да вземат както професия, така и диплома. Досега учиш в УНСС или друг университет, защото ти трябва диплома. Отиваш да работиш и на работата се учиш как да работиш, защото в УНСС не те научават как се работи. Това е реалността. Не говоря конкретно за УНСС, а за университетите като цяло, най-вече държавните.

Отдавна ми е мечта да направя софтуерен университет, защото още като отидох във ФМИ на СУ, видях каква е трагедия. Като отидох на занятия, видях, че преподавателите са застаряващи, пишеха на дъската, четяха си от някакви неща. Като ги питаш нещо, те си знаят едно и обучението не беше на ниво. Трябваше основно да се самообучаваме. Вярно е, има тук-там изключения. Във всеки университет има пет човека, които наистина са добри, наистина работят и преподават с желание.

Тогава си казах, че нещо не е наред и е сбъркано в системата. Не трябва да е така. Не е нормално ти да отидеш да учиш програмиране, а да ти набиват математики по скучен начин. В ТУ ти преподават материалознание и колко здрав бил циментът. Това е за хората, които са се записали да бъдат софтуерни инженери. Това учат. Защо? Защото, човекът, който го преподава, трябва да бъде изгонен иначе. Той нямал часове. Все едно частна фирма да отвори позиция само и само да задържи човека. В пазарния принцип не се прави така.

Как ще се приемат студенти в Софтуерния университет?

- Аз имам много сериозна амбиция да направим нещо мащабно. Сега планираме да приемем между 1500 и 2000 души на т.нар. нулево ниво, което е подготовката за приемния изпит. При нас приемният изпит е с програмиране, т.е. както в Художествената академия приемат с рисуване. Ако не можеш да рисуваш, ходиш на курс, научаваш се и отиваш на изпит. Ние се опитваме да изградим нещо подобно. Трябва да можеш поне малко да програмираш, да ти се отдава, защото не е за всеки. Изисква се логическо мислене, подреденост на мисълта. Ако ти се отдава, те приемаме. Подготовката за приемните изпити е абсолютно безплатна в присъствена и онлайн форма. Ще работим с групи от около 200 души.

Практическият изпит е конкурсен. Обявяваме определен брой места и по класиране най-силните се приемат, другите чакат второ класиране и т.н. Ще имаме три приема в годината, защото сме пазарно ориентирани. Повечето университети правят приеми септември. Това не съответства на пазара. Той търси хора постоянно. Не може една фирма да назначава хора само септември. Трите приема ще са през май, септември и януари.

Кой може да се обучава?

- Не мога да обещая, че програмирането е за всеки. Не е за всеки. Както е спорът или свиренето на цигулка. И да се уча на цигулка или да правя върхови спортни постижения, вероятно няма да ми се получи.

Ако имаш логическо мислене, имаш възможността да решаваш проблеми, ще стане работата. Този подготвителен курс е много подходящ човек да види дали това е за него. Идваш два месеца без никакви ангажименти, имаш си домашни, учиш, задаваш въпроси във форума, на живо при другите и на преподавателите и асистентите и се явяваш на изпит. Изпитът е абсолютно честен, защото е автоматизиран. Проверката е компютърна и няма човешка намеса в оценяването.

Курсовете могат да се карат и от ученици. Ние нямаме възрастови ограничения. Може да се запише шестокласник. Ако се справя, нека да върви напред. Разбира се, няма да има студентска книжа, защото чисто законово няма как да е студент. Но когато завърши средното образование и при нас вече си е взел изпитите, ще може да се запише и за държавна диплома, ако иска.

Какви ще са цените на обучението?

- Досега винаги обученията са били безплатни. Занимавам се с това от много време. През 2000 г. още от СУ, после си направих една фирма, която се казваше "Национална академия по разработка на софтуер". Там фирмите плащаха да им се обучат хора, а хората не плащаха. Сега ще пробваме друг модел. Най-добрите учат безплатно, а останалите плащат такси, които са съизмерими с таксите в ТУ, СУ и по-ниски от НБУ и американския колеж.

Топ 10% от всички учащи ще учат безплатно. Но ако не попадаш сред тях, може да се запишеш за онлайн или присъствено обучение. Аз лично препоръчвам присъствено, защото онлайн обучението не е толкова ефективно. То е за краен случай. Като нямаш още пет човека, които учат същото и които са на съседната маса, да си говорите, да влезеш в средата, не е същото. Онлайнът е по-подходящ за хора, които работят и нямат много време, но успеваемостта не е много голяма. Цените и всичко необходимо са обявени на сайта.

Предлагаме и опцията Наблюдател – абсолютно безплатна. Тя дава пълен достъп до нашите учебни материали и курсове, такива, каквито ги получават обучаващите се онлайн. Подобно е на известните обучения като Coursera например. Модерното образование отива към отвореност.

Ще има и възможност за стипендия от фирми. Това ще дойде от самите фирми. Те търсят качествени софтуерни инженери. Колкото по-можещи и напреднали и доказали са се те, чрез изпити и проекти, толкова по-голям е шансът някоя фирма да прояви интерес към тях. Доста фирми проявяват интерес, но за момента няма какво да им предложим. Те искат да им покажем CV, резултати. Стипендиите ще дойдат в процеса на обучение. Най-добрите ще ги вземат най-рано, което е логично. Но фирмите могат да имат собствени критерии, например човек, който знае германски език.

Фирмата може да се договори с човека за условията. Някои фирми може да дадат допълнителни пари за наемане на квартира например, особено ако човекът е голям талант. Други ще поставят ангажимент, някои не.

Друго, за което преговаряме, е банкови заеми. Колко ще са изгодни условията не знам, но вероятно ще са съизмерими със студентските кредити. Това също е добър вариант. Ако съм от по-беден край и родителите ми едва смогват да се издържаме, кредит много ще ги улесни. Чисто формално как ще се случи още не мога да кажа.

Какви специалности ще се предлагат?

- Започваме с няколко специалности. За уеб програмист, за front-end developer или сайтаджия, javascript. Ще подготвяме хора с Wordpress и контент мениджмънт. За старта е това. По-нататък ще развиваме специалности най-вероятно с мобилните технологии, приложения за Android и iOS, после php и Java. Целта е да покрием всички масово търсени технологии на пазара.

Другата ни цел е да научим хората, че технологията няма значение. Много хора си мислят, че програмирането на php е много по-различно от програмирането на Java. Различно е, но не е много по-различно. Както един майстор, който се научи да ремонтира 3-4 вида коли, като му дойде непозната кола, ще поогледа малко и ще може да я ремонтира. При писането на софутер е същото. Като си писал за 2-3 платформи бързо можеш да превключиш. Затова нашата концепиця е да дадем повече фундаментални знания и по-малко да навлизаме в конкретни технологии, макар че и това ще правим. Идеята е да научим хората да програмират. Да пишат по утвърдени принципи и практики. Да пишат чист, добре организиран и структуриран код.

По-натам няма да си спестим и по-сложни предмети като интелигентни системи, системи за компютърно зрение, за разпознаване и синтез на говор, компютърна графика. Но ще разглеждаме приложния аспект. Не доказваме теореми, не изучаваме формули. За нас е важно да научим човека как да си направи една 3D игра например, да може да я програмира от А до Я, а не толкова да знае формулите, по които светлината се движи.

За мен фундаментално знание в компютърните науки е това знание, което с годините остава устойчиво. Бази данни имаше и 98-ма година. Структури от данни, алгоритми и т.н. ги имаше и преди 20 години. Тук някои университетски професори веднага ще скочат, че фундаменталните знания били математика. Да тя е такова, но не за нашата професия. Не я отричам, не е нещо лошо, но не е и непременно необходимо да тровим живота на хората с диференциални уравнения, с теория на числата, теория на програмите, която е една от най-големите глупости, които могат да съществуват, да теоритизраме как работи компютърът.

Тези неща са много специфични и могат да се ползват, ако се занимаваш с научна дейност или правиш много, много специализирани софтуери. Професорите с титлите ни внушават, че трябва да учим математика, че трябва материалознание, статистика и такива неща. Не, това не са фундаментални знания за софтуерния инженер.

Даже бих искал да дефинирам какво означава софтуерен инженер, защото и там има фундаментално неразбиране. Софтуерният инженер е човек, който прави софтуер и решава проблем от практиката. За мен инженер се превежда практик. Човек, който докарва реален резултат. Софтуерното инженерство включва дефиниране на проблема, интервюта с клиенти, подбор на технологии, архитектура, подходи, до програмиране на кода и последващо внедряване на продукта, обучаване на клиентите да го ползват и последващата поддръжка. Това работят софтуерните инженери и инженерите по качеството. Повярвайте ми при тези специалисти фундаментът не е математиката.

Как ще протича самото обучение?

- При масовите обучения има едновременно 200 души. В залата ще има компютри, места с контакти за лаптопи и нечовешка безжична мрежа, която издържа по един компютър и един телефон на 200 души едновременно. В залата има озвучаване, има три проектора, където преподавателят ще показва на живо. По време на упражненията ще има и десетина асистенти, които ще помагат. Тази система е правена, имаме опит, работи. Тя позволява с малък брой преподаватели, асистенти и автоматизирано оценяване да успеем да обучаваме на такава цена. Иска ми се да е безплатно, но няма как да стане.

Ще имаме и онлайн учебна система. В нея студентите ще си виждат домашните, оценките, сроковете, учебните материали, всичко. Системата ще позволява достъп и на родители, ако плащат те например. Работодателите, които дават стипендии, също ще имат достъп, да видят какъв код пишеш, какви курсове си записал, какви са ти резултатите. При някакви условия ще дадем възможност на фирми да преглеждат и профили на други студенти и да си изберат кого да извикат на интервю.

Преподавателите също ще влизат в учебната система. Освен оценки и домашни, те ще качват учебни материали. Всяка лекция се записва на видео и се качва на сайта за свободно гледане. Видео уроците са най-ценното.

Следващият елемент е точковата система на оценяване. Идеята е да стимулираме различни дейности и умения сред хората, а не само техническите умения. Допълнителни точки се дават за предадени домашни. Системата за проверяване на домашни ще е между студентите. Защото при 2000 студенти по 10 домашни, това са 20 хил. работи и ще ни трябва армия от проверители. Затова, както е в другите масови обучителни курсове, на случаен принцип ти се дава анонимно домашно и го проверяваш. Това е хубаво, защото се учиш и от другите. Виждаш как другият го е направил, научаваш нещо ново.

Вторият критерий, на който много държим, е екипните проекти. Те са много приятни и забавни и се натрупва много опит. Събираме на случаен принцип, но според резултатите, отбори от по пет човека. Във всеки отбор има по-силни и по-слаби според класирането, и им даваме задача, например да направят играта тетрис на Javascript. Те работят в екип, като пишат заедно, събират се, помагат си, разделят си задачите. Това оставяме на тях. Идеята е да се научат да поемат отговорност, да видят какво означава някой да обещае нещо и да не е готов. Да се сблъскат с реалността, защото когато работиш с хора, не всичко зависи от теб и трябва да се научиш да се разбираш с хората, да комуникираш с тях. Това умение е много търсено сред работодателите, което е нормално. Системата работи много добре, хората също я харесват, защото е по-социална.

Следващият критерии са присъствията. На всеки се раздава чип карта и като идва на занятия се чекира, че е там. Идеята е да се гради дисциплина. С времето съм установил, че хората, които са по-дисциплинирани, изкарват по-добри резултати. Ако идваш само на изпита, не си отделил достатъчно време и няма да се справиш.

Част от най-добрите ще имат възможност да помагат като асистенти. Трябва да имат много силни резултати за курса, по който ще бъдат асистенти. Това мотивира и тях, защото вече ще показват знания и ще споделят опит. За учащите също е мотивиращо да видят някой, който е минал по този път.

Колко преподаватели ще има?

- Ще започнем с 4-5 в началото. Аз ще преподавам, както и мои колеги. Някои от тях са минали през тези обучения в Софтуерната академия, други са добре познати имена в софтуерната индустрия като Марио Пешев, водещ специалист по Wordpress, php, open source проекти. Колегата Мариан Маринов, който прави OpenFest. Той ще преподава по Linux, системна администрация, системно програмиране.

За различните курсове ще търсим конкретни специалисти. Когато пуснем курс за Android разработка, ще търсим човек, който се занимава с това. Нашите преподаватели ще са най-вече практици, хора, които го могат и които имат дар слово.

В традиционните университети винаги искат степени. Истината е, че за нашата индустрия това не е така. Повечето хора като влязат към науката и държавната система на висше образование, те излизат от практиката. Не винаги е така, но традиционно един човек, който е добър Java програмист, той трябва да работи в индустрията. След две години нещата ще се променят и трябва да е в час. Затова нашите преподаватели са хора, които програмират и водят курса например един път седмично, като допълнително занимание.

Какви дипломи и сертификати ще получават студентите?

- Имаме няколко вида документи. Ако вземеш конкретен курс, например по Photoshop, получаваш грамота. Второто е сертификати за т.нар. професии. По време на обучението си при нас човек може да придобие една или няколко професии. Например човек, който прави сайт, както някой го наричат Front-End Developer. Той знае HTML, CSS, поне на начално ниво javascript и др.

Друга професия е да кажем специалист по сървърни и клауд технологии с бази данни. Той трябва да е много добър с бази данни и да прави т.нар. backend или сървърната част на приложенията. При тази професия гледаш като качиш една снимка къде отива тя, как разбираме кой може да има достъп до нея, как се осъществява комуникацията между устройството и сървъра.

Друга професия е клиентски разработчик, т.е. специалист по потребителски интерфейс. Тук трябва да има усещане за удобство, за потребителско изживяване. Те са на границата между художници с виждане за цветове, шрифтове и подредба и технологични специалисти, които могат да реализират това нещо.

Когато човек завърши поредица от курсове, той получава професия. Той ще отговаря на изискванията, които ще види като отвори един сайт за работа. Човек може да вземе една или няколко професии. Имаме фиксирана учебна програма, но има свободно избираеми курсове. Водещото е, че трябва да минеш нивата, а професиите са допълнителни. Не е задължително да изкарваш професии, за да завършиш.

Когато завършиш двете години, получаваш т.нар. от нас диплома за софтуерен инженер-практик. Хората не трябва да се бъркат с дипломите, които дават държавните университети. Нашата диплома има стойност пред работодателите, но няма държавна акредитация. След това човек има възможност да продължи в акредитиран университет по установената държавна система и да стане бакалавър или професионален бакалавър и да вземе призната в Европа диплома.

Един от нашите парнтьори е MTM College, с които имаме съвместна програма. При нея учиш две години програмиране, ставаш софтуерен инженер и още две години учиш предприемачество. Там хващаш другата страна на IT бизнеса, маркетинг, мениджмънт, финанси, как се стартира фирма, как работи тя, как се управлява. Така човек може да е добър технологичен специалист и да знае как се прави бизнес. Дай Боже следващият Google да се роди в България. Преговаряме и с други университети, но за сега не мога да кажа повече.

При записването казваш какво искаш. Когато се запишеш и ще искаш висше образование, получаваш студентска книжка, уверение, можеш да пътуваш преференциално в градския транспорт. Преговаряме и за възможност за общежитие. Тези хора са си студенти. За нас това е допълнителна услуга. За нас е важно да ги научим да работят и да им помогнем да си намерят работа.

Какви са плановете за развитието на Софтуерния университет?

- За момента сме се отказали от желанието да акредитираме нашия университет. Това е много сложно. Процедурата е много тежка и не искаме това. Нашата сила е да дадем професия и работа на хората. Съвсем отговорно казвам, че ние наистина даваме професия и работа. Това не е обещание или мечта. Това е нещо, което вече сме го правили, доказано е, че работи.

Малко по-напред във времето ще даваме възможност на най-добрите студенти да провеждат безплатни курсове в други градове в България. Идеята е да обхванем поне 20-тина български града, където да има курсове за програмиране, поне за начални умения. Моята лична кауза е България да бъде Силициевата долина на Европа. Тя е доста амбициозна, но може да се реализира, като се тръгне от топ образование в технологичния сектор и предприемачески дух. Ще видим докъде ще го докараме, но поне с образованието в софтуерната индустрия смятам, че ще направим много голям прогрес.

Ние правим мост. Бизнесът търси качествени софтуерни инженери, но няма. Хората искат да станат такива, но няма обучение и ние запълваме тази дупка и затова има толкова голям интерес. За първия ден след пускането на сайта имаше над 1000 регистрации, което е показател, че наистина има интерес и на хората им се учи. Това го знам много добре, защото и аз исках да уча програмиране и се наложи да отида там, където е най-малко зле – в СУ. Не беше добре, но в сравнение с да кажем ТУ, беше най-малко зле. Сега човек може да дойде и да учи това, което иска – програмиране.

В по-цивилизованите държави този проблем е решен. Там има няколко типа университети. Едните са научно ориентирани, а другите са приложно ориентирани. В Германия например има приложно ориентирани университети, където преподават хора от индустрията. Идва човек от автомобилен производител, излиза от завода и влиза в час и обяснява как се прави шаси например. Това искаме да направим и ние, но понеже няма законова рамка как да го направим, го правим с партньори съществуващи университети. Няма лошо едни университети да правят наука и в България има нужда от наука, не само от практици. Но не може всички да ги пускаш към науката. Не е за всеки. Нека има приложни университети, където хора от индустрията да преподават. Сега го правим законно, но не така както трябва да бъде.

Какви препоръки към потенциалните студенти бихте дали?

- Първо да решат с какво искат да се занимават. Това, че програмирането им изглежда интересно, не е сигурно, че ще е така. И на мен ми изглежда интересно да стана баскетболист, но може да не ми се отдава. Моя съвет е да пробват безплатните двумесечни курсове. Те ще започват на всеки месец-два. Могат да пробват и онлайн, ако не са от София.

Другият ми съвет е да спрат да се оплакват и да вземaт бъдещето в ръцете си. Българинът е свикнал да се оплаква. Масово се говори "те не ми дадоха работа", "те не ми дадоха образование", "те ме излъгаха". А ти какво направи? Не си губете времето.

Още един съвет. Започвайте от малки. Ако искате да се занимавате с програмиране, да завършиш училище и тогава за започнеш, е ужасно късно. Музикантите започват на 5 години. Как искате да започнете на 22 години и да станете добри? Вече имате възможност още пети клас да започнете да програмирате. Аз в 10-ти клас вече работех на заплата на половин ден. В момента младите хора имат шанс да вземат тази професия още в училище. Могат да хранят родителите си още в 10-ти клас, защото всички знаем, че в нашата индустрия се плаща добре.

Съветът ми е, когато вземат акъл да го вземат от правилните хора. Много често отива ученик в училище и учителката по литература му казва, че щом иска да програмира, трябва да отиде в Щатите, защото тя така била чула. Вижте човека, от който вземате акъл. Ако взимаш съвети от учителката си, трябва да искаш да станеш учител. Ако искаш да си предприемач, вземи акъл от успешни предприемачи. Ако искаш да си скиор, търси съвети от скиор, а не от някой, който никога не е карал ски.

Не казвам, че аз съм най-големият авторитет. Има и други хора. Слушайте Стив Балмър, вижте Стив Джобс. Ако искаш да си успял в една сфера, следвай успелите в нея. После ти ще проправяш път и другите ще те следват.

Ако искаш да си програмист, вземи си компютър, направи си сайт, блог. Пробвай да си направиш приложение за телефона. Може да не се получи от първия път. И на мен не всичко ми се е получавало от първия път. След това гледаш видео, четеш книги. Ако искаш да направиш нещо в този живот, става с работа. Това е моят начин. Знам, че има хора, които изкарват пари, без да работят. Ако искаш да станеш такъв, гледай си чалга телевизиите, които проповядват това. Слушай си хип-хоп песни, където пак проповядват тарикатски номера. Аз ви казвам как е в софтуерната индустрия. Става с много работа и затова трябва да се започне още трети-четвърти клас. Това е съветът ми – действайте, учете, борете се, търсете начин, а не оправдания.

Какво е според вас нивото на технологичната индустрия у нас спрямо световното?

- Високо е. Нашето технологично ниво е доста добро. Смея да кажа, че софтуерната индустрия в България е на световно ниво. Винаги може да има по-добри и по-лоши фирми, но нивото на професионализъм е много добро. Количеството хора обаче не е достатъчно. Недостигат хиляди.

Като че ли при нас по-малко е развита предприемаческата среда. Ако отидете в Силициевата долина в САЩ, там човек поработва две години във Facebook, после си прави стартъп. Това е нещо обичайно. По-лесно идват идеи, по-лесно хората си вярват. Разбира се, факт е, че там по-лесно дават и финансиране. В България имаме един-два фонда, работят с ниски бюджети и нивото на иновациите е различно.

На техническо ниво сме добри. Трябва ни и количество, и качество. Това не значи, че трябва да спираме да учим. Не сме най-добрите. Има и по-добри от нас. Шансът ни е много добър да вървим напред, защото инвестициите са много ниски. Един компютър и можеш да работиш. Добре се плаща. Имаме шанс да получаваме почти американски заплати в България, а тук разходите са много по-ниски. Младите, които имат интерес към този сектор, да поемат към него. Така си осигуряват бъдещето.